Мераия

Юлия Мерцалова – майстор на Бялата роза
Практически стаж — 23 години

Някога в детството си Юлия забелязала, че щрихите на съдбата не съвпадат с рисунките й. Било странно преживяване: да изживееш много, много животи в един миг и повече да не се завърнеш към тях. Всички варианти, които можели да се случат в живота й от възникналите модели, никога повече не се проявили.

След училище Юлия постъпила в университета „Бауман“ и започнала обичайния гладен, но щастлив живот на студентка. Това бил и първият й опит за трансформиране на пространството и времето, когато желанието й да промени нещо довело до загуба на всичко старо и традиционно. Хаосът и разделянето наоколо довели до появата не само на нови граници и държави, но и на нови правила и ценности, за които малцина били готови. След това започнала по-сериозната школовка. „Отворените граници за мен бяха най-сериозният урок за опознаване на света, който продължаваше да се променя и предлага нови технологии, работа, високи изисквания и стандарти“ – спомня си тя.

Възможностите ни са ограничени единствено от съзнанието – този постулат изглеждал като присъда, тъй като Юлия разбирала и приемала своята мяра. Това била първата истинска стена на неразбиране между нея и близките й, своеобразна криза на средната възраст, която я подтиква към търсене и отказ от вече установения живот.

Срещите, които последвали, можели да се случат единствено след напускането на познатото и обичайното, тъй като познатият социален свят нямал никакви допирни точки с това ново измерение. „През февруари 2000 година в тясната и препълнена зала на един езотеричен клуб на Белоруская еднакво интересни ми се сториха както чакащите, така и онзи, когото очаквахме. Представянето на книгата и кратката лекция прераснаха в разгорещена дискусия, но лично за мен това нямаше никакво значение, тъй като вътре в себе си вече знаех, че съм срещнала своя Майстор“ – казва Юлия.

ЧОМ, тъй като това бил той, поканил всички присъстващи на семинара на следващия ден, за да опитат сами практиката в действие, и това било първото занятия не Юлия Мерцалова в INBI: „След занятието Олег Михайлович започна да отговаря на въпроси, като четеше предадените му записки, и стигна до моя въпрос. Прочете на глас въпроса и попита: „Кой е написал това?“. Когато видя вдигнатата ми ръка, той се усмихна и каза: „Ще трябва да намерите отговора сама.“ Вероятно, ако бях чула друг отговор, по-пълен и съдържателен, нямаше да остана, но това не се случи и, колкото и да е странно, и до днес си отговарям на този въпрос.“

Въпросът на Юлия бил следният: „Какво е алхимия?“. Как ли звучи отговорът й сега? Юлия е убедена, че възможностите на човека са ограничени единствено от съзнанието му: „Алхимията за мен се превърна в онова знание, благодарение на което собственото ми съзнание се променя. Практиката и занятията ми дават реален опит и разбиране за това как да премина този път, как да променя своето съзнание и възприятие за обикновеното.“

На едно от откритите занятия неотдавна попитали Юлия какви са възможностите, които занятията предлагат. Отговорът, според нея, може и да не е напълно ясен за онези извън алхимичния опит, но е очевиден за практикуващите: „Възможността да следваш примера на алхимичното действие, което Майсторът демонстрира. Способността да промениш външния и вътрешния си хаос във вътрешна светлина.“