Програма „Орфически мистерии“

Златното руно е източник на жизненост от най-висш порядък. Другояче казано: на проявената, материализирана светлина, на пространството, което свещеният звук обитава. Това е природата на вибрациите, разгръщаща се според законите на космогоничното усилие. Тя ни открива и пътя към светлината.

Златното руно е учението на Орфей за пътя на свещения звук. В него по най-висш начин се реализира пътят към светлината в макрокосмически порядък. Орфическите скрижали „Аргонавтика“ отразяват преминаването през отделните етапи.

Всеки звук притежава собствен център, а всеки център има свое вдишване. Десет тела образуват хармонията на сферите, а последната е най-висшето преживяване, което човек е способен да познае. Това e музикално-математическото устройство на Космоса. То се изразява чрез числови отношения, които характеризират сливането или несливането, едновременното звучене не просто на тонове, а на синхронизирани тонове.

Синхронизираното звучене (консонансът) се базира на интервал. Ако познаем интервала, ние можем да познаем и теорията за изкривяване на пространството.

Затова орфиците учат, че звукът трябва да се помести в геометрия или напрежение, за да можем да изведем звученето отвъд периодите, подвластни на законите на полетата и особено на онези от тях, които подчиняват нашия мозък. Вместо това трябва да се опрем на вълна, чиято природа се съотнася с висшите колебания, неподвластни на времето.

Всеки звук трябва да притежава свой носител. За да може да прояви светимостта си, звукът трябва да бъде облечен, изпратен и посрещнат.

Орфическото мислене е знание за звука. Сходно е на познанието на философския камък и представлява поход по следите на ритъма, в търсене на формообразуващите източници на звука на хармонията.

Това е процес на преодоляване на безформеността и на опознаване на модалността. Последната се изразява чрез дванадесетте фази на пространственото звучене или на космическата музика. Музика, в която опората на звученето е звукът, сътворяващ мисълта. Източникът на звука е носителят на мисълта. Звукът е мисловна форма. На тази форма се основава Микенската култура – първата, която разглежда звука като еволюция на съзнанието.

Орфическа алхимия

Орфическата алхимия се опира на звука, който вътрешното дишане създава. Този тип дишане изключва доминирането на копирането на звука и предпазва мозъка от разрушаване.

Звукът има свое колебание, следователно може да се опира на вътрешната енергия. В този случай няма да му е необходимо допълнително вдишване, а синусите на звука от определена честота.

Преди да възпроизведем звучене, трябва да се отправим в търсене на самия звук, за да опознаем точката на първичното звучене. Чрез това звучене звукът може да бъде доведен до понятието или условието за формирането на условието на трансмутация (на превръщането).

За да може звукът да достигне пълнота и съвършенство, трябва да бъде озвучаван и възпитаван в звука на златната светлина.